Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11 10:42 - Езикът на глухонемите
Автор: ema89 Категория: История   
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове:
2



 Жестомимичен език е език, при който общуването се извършва с помощта на жестове и чрез езика на тялото, без да се разчита на звукови символи.

Мислите на говорещия се изразяват в жестове – промяна в ориентацията и движението на ръцете, раменете и тялото, както и в мимики. Жестомимичните езици обикновено се използват от общности на хора с увреден слух. Глухите са единствената група инвалиди, която има свой собствен език. Съществува и опростен международен жестомимичен език, наречен жестуно.

Езиковото усвояване при глухите деца не протича по начин, различен от този при нормално чуващите, само че е с по-забавено темпо. Според Sacks, на около 6-годишна възраст глухото дете разполага със словесен запас само от около 50 или 60 думи, докато този на нормално чуващото дете обхваща 3000 думи. Съгласно сведенията на Haudum, глухите деца достигат словесния запас на 3-годишни чак на 8-годишна възраст. 14-годишно глухо дете има речеви запас, който отговаря на такъв на 7-годишно чуващо дете.

Степента на езиковото забавяне зависи от различни фактори, които от части зависят от самия човек (интелектуални, вербални и моторни дадености) и донякъде се влияят – от възпитателните отношения и тези на средата (ранно езиково подпомагане, внимание и т.н.).

Българският жестомимичен език възниква спонтанно в глухата общност в България и служи като основно средство за осъществяване на общуването между членовете на тази общност. Обособява се във времето по два признака – като общо средство за активното общуване между носителите на този език.

Близо 40-годишна забрана върху употребата на жестовия език като помощно средство в специалните училища за глухи деца, в резултат на което учители и възпитатели не го владеят или най-често си служат с изопачени жестове, за да общуват с децата и учениците в извън учебно време. В резултат: В различните райони на България за множество еднакви думи се употребяват различни жестове, разбираеми само от глухите, живеещи и учещи в този район.

Образованието в България
Фердинанд Урбих създава първото частно училище за глухи в София през април 1898 г., където жестомимичният език се ползва в основното образование.

Произход
БЖЕ произлиза от руския жестомимичен език, той пък – от австро-унгарския, който от своя страна – от френския[5]. Българският формира една група с чешкия, словашкия, полския, унгарския и румънския, което на практика позволява безпроблемно взаимно общуване. В по-общ план това важи за централноевропейските държави. С азиатските групи е коренно различно и там ще е необходимо специално обучение.

Диалекти
Българският жестомимичен език съществува само във вид на териториални диалекти (в какъвто вид е бил и българският език до края на XIX век). Съществува само в „устна“, нефиксирана форма. От тази гледна точка диалектите могат да се определят като патоа – диалектите на етническа група, която е малцинство в една държава, но няма своя собствена държава и съответно нейният език няма официална форма. Глухата общност обаче не се формира по етнически, а по други признаци – на първо място физилогичното увреждане на слуха.[6]

Азбука
Дактилната жестова реч (дактилология) представлява азбука, буквите на която се изобразяват с пръстите само на едната ръка. Азбуката е внедрена в българската практика от руската школа и се използва предимно от „младите“ глухи, които са я овладявали в специализираните училища.



Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ema89
Категория: Забавление
Прочетен: 671
Постинги: 9
Коментари: 0
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031